Студенти с ниски дипломи, a с по-високи доходи. Изключението е за IT-тата

Студентите, влезли в университет с ниски дипломи за средно образование, се реализират по-добре на пазара на труда и получават по-високи заплати от колегите си, които са били отличници в гимназията. Това става ясно от Рейтинговата система на висшите училища за 2019 г., съобщава "Монитор".

Обучаващите се в направление "Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми", които работят като специалисти по природни и технически науки или водачи на моторни превозни средства, влизат в университет със среден успех от дипломите си добър 4,40, но след като завършат имат среден облагаем доход 2339 лв.

В същото време преди удръжките възнагражденията на завършилите "Стоматология", които са напуснали училище с отличен 5,51, са едва 920 лв. Така излиза, че четворкаджиите в гимназията си докарват по-високи доходи от отличните ученици.

Студентите от направление "Ветеринарна медицина" също са залягали над учебниците в гимназията, но след това не получават големи възнаграждения. Средният им успех в дипломите от училище е много добър 5,27, а в същото време те са в дъното на класацията по облагаем доход с 880 лв.

Ниска заплата преди удръжките вземат и завършилите направление "Музикално и танцово изкуство" - малко над 900 лв. Те също са били приети в университет с висок успех в дипломата за средно образование – средно много добър 5,02. Техните колеги от направление "Металургия" обаче имат много по-високи възнаграждения преди удръжките, въпреки че не са показали забележителен успех в школото. Дипломиралите се металурзи вземат средно по 1940 лв. на месец, макар да са с училищен успех добър 4,38.

С най-големи заплати преди данъците пък са обучавалите се в направление "Информатика и компютърни науки", които оглавяват статистиката със среден доход 2586 лв. Те обаче са се потрудили още от гимназията, за да успеят да влязат в желаната от тях специалност и са имали среден успех много добър 5,27. Най-високи в това направление се оказват възнагражденията на възпитаниците на СУ "Св. Климент Охридски". IT- специалистите с диплома от най-стария вуз у нас припечелват средно по 4193 лв.

В същото време техните колеги от Нов български университет имат среден облагаем доход от 3438 лв. Заплатата на завършилите университета по библиотекознание и информационни технологии в направление "Информатика и компютърни науки" пада двойно – на 2129 лв.. Колегите им от Шуменския университет "Епископ Константин Преславски" пък вземат едва 1123 лв. което е близо четири пъти по-малко от IT-тата, излезли от СУ.

На второ място по облагаем доход се нареждат студентите от направление „Математика“ с 2435 лв., които също са имали диплома за средно много добър.

За първи път над 50% от завършилите се реализират на позиция, за която се изисква висше образоване, обясни Георги Стойчев, ръководител на консорциума, който е подготвил новото издание на рейтинговата система. Той открои три типа професионални направления, свързани с реализацията на студентите. При първите има значение в кой университет са завършили студентите. Стойчев даде пример с "Икономика", където за заплащането и последващата реализация е важно дали си възпитаник на СУ или Стопанската академия в Свищов. К

ъм втория тип направления спада „Медицината“, при която не е от значение в кой университет са следвали студентите, тъй като и в шестте вуза, обучаващи бъдещи лекари, реализацията и заплащането са близки. При последния тип е важна специалността, а не направлението. Пример са обучаващите се в „Архитектура, строителство и геодезия“, където кадрите на Университета по архитектура, строителство и геодезия са предимно архитекти и инженери и не всички намират работа, докато възпитаниците в Академията на МВР имат 100% реализация на пазара на труда.

СУ пръв в 21 професионални направления

Софийският университет „Св. Климент Охридски“ е пръв по рейтинг в 21 от всичките 52 професионални направления във вузовете. Сред тях са „Педагогика“, „Право“, „Психология“, „Туризъм“, „Химически науки“, „Физически науки“. След Алма матер по брой направления, получили най-висока акредитация, е Технически университет – София. Той е лидер общо в 6 направления, сред които са „Общо инженерство“, „Електротехника, електроника и автоматика“ и „Машинно инженерство“. Медицинският университет в София пък е най-добър в четири направления - „Стоматология“, „Фармация“, „Обществено здраве“, а първото място за „Медицина“ дели с Медицинския в Пловдив. Лидери в по три професионални направления пък са Американският университет в България, Лесотехническият университет и Химикотехнологичният и металургичен университет в София. Тракийският университет в Стара Загора и Аграрният университет в Пловдив водят в две професионални направления, а други 11 висши училища са първи в поне едно професионално направление.

Повече педагози и военни за сметка на правистите

Повече студенти се обучават за педагози, военни и медици, докато тези в направления икономика, администрация и управление са намалели от 2014 г. В направлението „Медицина“ студентите са се увеличили най-много - със 76%, посочи Георги Стойчев. От рейтинговата система става ясно, че през 2014 г. те са били 6679, докато 2019 г. са 11 737. Така за този период медицината се изкачва от 13-о до 4-то място по брой студенти, които са избрали тази специалност. Обучаващите се във „Военно дело“ са се увеличили с 60%, в „Стоматология“ - с 41%. В „Педагогика“, която е третото най-изучавано направление, пък ръстът е с 36%. Тя вече заема мястото на „Правото“, където студентите намаляват от 11 149 на 9389. От 2014-а насам пък обучаващите се в двете най-масови направления - "Икономика" и "Администрация и управление", са с близо 31 000 по-малко. Икономистите тази година са 37 909, докато преди пет години са били 59 608. Тези, които следват в направление "Администрация и управление", пък вече са 16 584, докато през 2014 г. са били 27 382. "По-големият брой обучаващи се за учители, лекари и инженери, за сметка на по-малко икономисти и юристи, отговаря на нуждите на пазара на труда", обобщи Стойчев.

Стимули за вузовете със споделени програми

Министерството на образованието и науката ще стимулира университетите, които ще обучават студентите си с общи учебни програми и споделена материална база. Това съобщи просветният министър Красимир Вълчев. Той подчерта, че свързването в университетски мрежи ще осигури по-добро развитие на вузовете ни. "Насърчаването на мрежовия подход е една от основните политики през следващите години. Това означава общи дипломи, споделени преподаватели, ресурси, материална база, общи програми. Ние ще стимулираме това със средства, които са предвидени в държавния бюджет", обясни той.

Това ще бъде заложено и в стратегията за висше образование, която просветното министерство готви. "Висшите училища трябва да са свързани. Малко вероятно е да бъдат конкурентни, ако развиват само собствени школи от преподаватели. Няма висше училище, което да има достатъчно преподаватели по всички дисциплини. Все по-непригодно ще е един вуз да обучава сам", допълни Вълчев. Учебните програми също трябвало да бъдат все по-комплексни, а бакалавърските програми да подготвят студентите да продължат обучението си в магистратури в различни направления. Причината за това е, че днешните деца ще работят между 3 и 9 професии, посочи просветният министър.